Какво работи в борбата с изменението на климата? Политики, при които някой плаща за замърсяване, установява проучване

ВАШИНГТОН (AP) — За да схванат какво в действителност работи, когато нациите се пробват да се борят с изменението на климата, откривателите разгледаха 1500 метода, по които страните са се пробвали да лимитират газовете, които улавят топлината. Техният отговор: Не доста са свършили работата. А триумфът постоянно значи, че някой би трябвало да заплати цена, без значение дали на помпата или другаде.

Само в 63 случая от 1998 година откривателите откриха политики, които доведоха до доста понижаване на въглеродното замърсяване, ново изследване в четвъртък списание Science откри.

Напредването към последователно унищожаване на потреблението на изкопаеми горива и моторите, задвижвани с газ, да вземем за пример, не са работили сами по себе си, само че са по-успешни, когато се комбинират с някакъв тип енергиен налог или система за спомагателни разноски, заключават създателите на проучването в обстоен разбор на световните излъчвания, климатичните политики и закони.

„ Ключовата съставна част, в случай че желаете да намалите излъчванията, е да имате ценообразуване миксът от политики “, сподели съавторът на проучването Николас Кох, икономист по климата в Потсдамския институт за проучване на въздействието на климата в Германия. „ Ако дотациите и регулациите идват сами или в композиция между тях, няма да видите огромни понижения на излъчванията. Но когато се включат ценови принадлежности като налог върху въглеродната сила, тогава те ще доведат до тези обилни понижения на излъчванията. “

ФАЙЛ – Офшорна вятърна централа се вижда от плажа в Хартълпул, Англия, 12 ноември 2019 година (AP Photo/Frank Augstein, File)

Проучването откри също, че това, което работи в богатите народи, не постоянно работи толкоз добре в разрастващите се.

Все отново то демонстрира силата на кесията в битката с изменението на климата, нещо, което икономистите постоянно са подозирали, споделиха няколко външни политически специалисти, учени по климата и икономисти, които похвалиха изследването.

„ Няма да решим казуса с климата в по-богатите народи, до момента в който замърсителят не заплати “, сподели Роб Джаксън, академик по климата от Станфордския университет и създател на книгата Clear Blue Sky. „ Други политики оказват помощ, само че захапвайте по ръбовете. “

„ Ценообразуването на въглеродните излъчвания слага тежестта върху притежателите и продуктите, причиняващи климатичната рецесия “, сподели Джаксън в имейл.

Чудесен образец за това какво работи е в бранша на електрическата енергия в Обединеното кралство, сподели Кох. Тази страна вкара композиция от 11 разнообразни политики, започвайки през 2012 година, в това число последователно прекъсване на въглищата и скица за ценообразуване, включваща търговия с излъчвания, което съгласно него е понижило съвсем на половина излъчванията – „ голям резултат “.

От 63 триумфа истории, най-голямото понижение се следи в строителния бранш на Южна Африка, където композиция от контролиране, дотации и етикетиране на уредите понижава излъчванията с близо 54%.

Единственият триумф в Съединените щати беше в превоза. Емисиите са спаднали с 8% от 2005 година до 2011 година с помощта на комбинация от стандарти за горива — които се равняват на контролиране — и дотации.

Въпреки това даже инструментите на политиката, които наподобява работят, към момента съвсем не засягат непрестанно възходящия въглерод диоксидни излъчвания. Като цяло 63-те сполучливи образеца на политики за климата са понижили с 600 милиона до 1,8 милиарда метрични тона газ, улавящ топлината, откри изследването. Миналата година светът изхвърли 36,8 милиарда метрични тона въглероден диоксид, до момента в който изгаряше изкопаеми горива и правеше цимент.

Ако всяка огромна страна по някакъв метод си научи поуката от този разбор и вкара политики, които работят най-добре, единствено щеше да се свие „ пропастта в излъчванията “ на Организация на обединените нации от 23 милиарда метрични тона от всички парникови газове с към 26%, откри изследването. Разликата е разликата сред количеството въглерод, който светът е на път да пусне във въздуха през 2030 година, и количеството, което ще поддържа стоплянето на или под интернационално контрактуваните равнища.

„ По създание това демонстрира, че би трябвало да свършим по-добра работа “, сподели Кох, който е и началник на лабораторията за оценка на политиката в Изследователския институт на Меркатор в Берлин.

Никлас Хоне от Германския нов климатичен институт, който не е бил част от изследването, сподели: „ Светът в действителност би трябвало да направи крачка смяна, да премине в спешен режим и да направи невъзможното допустимо. “

Кох и неговият екип разгледаха излъчванията и напъните с цел да ги понижи в 41 страни сред 1998 година и 2022 година — тъй че не включва близо 400 милиарда $ на Съединените щати в разходен пакет за битка с климата, признат преди две години като крайъгълен камък на екологичната политика на президента Джо Байдън — и записва 1500 разнообразни политически дейности. Те групираха политиките в четири необятни категории - ценообразуване, регулации, дотации и информация - и проучиха четири обособени бранша на стопанската система: електрическа енергия, превоз, здания и промишленост.

При това, което Кох назова „ метод на противоположната причинно-следствена връзка “, екипът търси спадове на излъчванията от 5% или повече в разнообразни браншове на стопанските системи на страните и по-късно разбра какво ги е предизвикало благодарение на наблюдения и машинно образование. Изследователите съпоставят излъчванията с сходни народи като контролни групи и регистрират времето и други фактори, сподели Кох.

Екипът сътвори статистически транспарантен метод, който другите могат да употребяват, с цел да го актуализират или възпроизвеждат, в това число интерактивен уеб страница, където потребителите могат да избират народи и стопански браншове, с цел да видят какво работи. И в последна сметка може да се приложи към климатичния пакет от 2022 година на Байдън, сподели той. Този пакет беше тежък за дотации.

Джон Стърман, професор по мениджмънт в Института за резистентност на MIT Sloan, който не е взел участие в проучването, сподели, че политиците намират за по-лесно да одобряват политики, които субсидират и предизвикват нисковъглеродни технологии. Той сподели, че това не е задоволително.

„ Също по този начин е належащо да се обезсърчат изкопаемите горива, като се дефинират цените им по-близо до цялостните им разноски, в това число разноските за вредите върху климата, които предизвикват “, сподели той.

___

Следвайте Сет Боренщайн на X в @borenbears

___

Прочетете повече за отразяването на климата на AP на http://www.apnews.com/climate-and-environment

___

Покритието на Associated Press за климата и околната среда получава финансова поддръжка от голям брой частни фондации. AP е само виновен за цялото наличие. Намерете стандартите на AP за работа с филантропи, лист с поддръжници и финансирани зони на покритие на AP.org.